СТРАСБУРГ - елзаска приказка
06 Януари 2017 г.
Векове наред оспорвана територия и раздиран от войни, днес Страсбург е град едновременно и древен, и млад, красив и достолепен, пропит от духа на най-добрите френски и германски традиции. Развитието му не спира и за миг – той е инкубатор и реализатор на мащабни и новаторски екологични, урбанистични, научни и културни проекти. Особено впечатляващи тук са изключително грижливото отношение към екологията, култът към природата, вниманието към красивия детайл и … любовта към музиката. Поради централното си географско местоположение и драматичната си транснационална история, той е избран за седалище на много европейски институции – Европейския парламент, Съвета на Европа, Съда за човешките права, Европейския омбудсман и още поне дузина международни организации.
Някои факти
-
Само за 75 години (между 1870 г. и 1945 г.) градът сменя 4 пъти националността си – ту френска, ту германска. Тук все още е разпространен алзаският диалект, затова и често табелите с имената на улиците са на френски и алзаски. (Ние също се двоумихме кое географско понятие да използваме – Елзас или Алзас, но накрая решихме да се спрем на френския вариант – Алзас, алзаски.)
-
Страсбург е петкратна столица – на департамент Горен Рейн, на регион Алзас, европейска столица, столица на Коледа, столица на биоразнообразието за 2014 г.
-
Целият историческият център на Страсбург е признат от ЮНЕСКО за световно културно и материално наследство
-
Със своите 580 км велоалеи Страсбург е първият „вело” град във Франция
-
Тук е изградена и най-дългата трамвайна мрежа в страната. За 2017 г. е планирано линия D да свърже Страсбург с разположения на другия бряг на Рейн германски град Кел
Страсбург е разположен на левия бряг на Рейн, на границата с Германия. През града минава река Ил, преди да се влее в Рейн. Тя оформя историческия Голям остров (Grande Île) – част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Със системи от канали е свързана с канала Рейн-Рона, който прави възможна връзката между Северно море и Средиземноморието, и с канала Марна-Рейн (речен транспорт до Париж). Специфичното местоположение на града меду две планини – Вогезите / Вожите (на запад) и Шварцвалд (на изток) – спира въздушните течения и години наред е способствало Страсбург да бъде един от най-замърсените френски градове. Днес благодарение на редица мерки по реорганизирането на транспорта, а и на отпадането на доста предприятия от тежката промишленост и на двата бряга на Рейн, екологочните рискове са чувствително намалени.
В местния археологически музей може да видите първите следи от човешко присъствие тук отпреди 600 000 години. По-късно на това място възниква келтското селище Аргенторати, което съществува до идването на римляните тук през 58 г. пр.н.е. В продължение на четири века Рим удържа с променлив успех тази своя територия в битки с алеманите. През 451 г. селището е напълно унищожено от Атила. Възстановен е от франките през 496 г. вече под ново име – Стратебургум и може да се каже, че оттогава започва официалната му „градска“ и „християнска“ история. През 842 г. тук са произнесени знаменитите Страсбургски клетви – договор между Шарл Плешиви и Лудвиг Немски срещу брат им Лотар, който очертава политическите граници на Западна Европа за векове напред. Следват повече от 1000 бурни години на войни (включително и религиозни), през които градът сменя многократно националната си принадлежност, но това са години и на съзидание и утвърждаване като значителен финансов, търговски и културен център. Страсбург е бил люлка на хуманизма и един от бастионите на Реформацията. Тук Гутенберг разработва идеята си за печатарска преса, която прави една от най-големите революции в историята на човечеството. Тук Гьоте прекарва едни от най-важните години в живота си – студентските.
Катедралата „Страсбургската Света Богородица“ е символът и сърцето на града. През 2015 г. се честват 1000 години от полагането на основите й. Изграждана цели 4 века, тя е завършена през 1439 г. и дълго време със своите 142 метра е била най-високата катедрала в света. аправена от червен гранит. Тя има аналози в Париж и Рейм, но всички твърдят, че в Страсбург, е с по-финни и по-изящни орнаменти. Въпреки че има примеси от романска архитектура, Норт Дам се счита за един от шедьоврите в готическата архитектура. Днес над целия град се откроява катедралната кула, висока 142 м, завършваща с двоен кръст. Нотр Дам дьо Страсбург е на 6-то място по височина сред църквите, но все още е известна като най-високата сграда, датираща от Средновековието. Над 200 години е най-високата сграда в света – от 1625 г. до 1847 г., което кара Виктор Юго да я описва като „грандиозно и изящно чудо”. Стоежът на страсбургската катедрала „Нотр Дам” започва през 1015 г. по предложение на епископ Вернер фон Хабсбург, върху основите на стар римски храм. През 12 век е опожарена и много голяма част от постройката е унищожена. Стоежът е възобновен през 1176 година, когато в Елзаската провинция навлиза готическия архитектурен стил, в съответствие с който е издигнат и този шедьовър. От първоначалната постройка на църквата са запазени двете женски статуи, символизиращи Църквата и Синагогата и показващи триумфа на християнството и отстъплението на юдеизма. Завършена е през 1439 година. Реформацията остава своя отпечатък върху „Нотр Дам” като я превръща в протестантски храм. Но когато Страсбург е присъединен към Франция през 1681 г. тя отново си възвръща католическия характер. Правят впечетление витражите като някои от тях датират от ХІІ век и 18 метровия астрономически часовник от ХVІ век, , който отчита не само времето, но и движението на планетите и Зодиака. Всеки ден точно в 12:30 ч. той слага началото на парад от страховити алегорични фигури, възпроизвеждащи Страстите Христови. Не може да не обърнем внимание и на богато украсения кръщелен купол от 1443г, скулптурите на Христос, гоблена „Животът на Мария” от 17 век и на орган датиращ от 1620г. Катедралата е един от образците-шедьоври на готическата архитектура. Забележителни са и нейните витражи, подобни на тези в катедралата в Шартр. Специално внимание заслужава 18-метровият астрономически часовник, който изчислява прецизно някои астрономически събития – изумително творение на човешкия гений.
Малка Франция – този живописен исторически квартал ще ви даде възможност да се върнете по един приказен начин в средновековния град с неговите къщи с дървена конструкция (коломбаж) и тесните криволичещи улички. Къщите от 16 век с дървени греди са в типичен баварски стил. Чистокръвните елзасци са с нисък ръст. На първия етаж обикновено били животните, а над тях живеели хората.. Оборът и малката порта им държали достатъчно топло.. Днес къщите са реставрирани, но са запазили предишния си дух. Къщите са тесни и дълбоки, а от задната им страна е реката. Обитателите й оттам са излизали и директно се качвали на лодките си. Името Малка Франция е дадено на квартала от старите му немски жители не по архитектурни причини, а заради многото проститутки. Проституцията била известна в Германия като Френска работа. Всичко тук мирише на история. Като тесните улички на Petit France (Малка Франция), този исторически квартал на Страсбург, който с каналите си напомня за Венеция или Амстердам. Днес паметник на Юнеско, името му е с далеч по - неблагороден произход: когато войниците на Франсоа I донесли в града сифилиса, те се лекували от „френското зло" в болницата на квартала. Или както витото каменно стълбище, по което се качваш до камбанарията на едно Кулевата страсбургска Света Богородица. И самата камбанария с гравираните по стените имена на каменоделците и зидарите, които повече от 2 века и половина са я строили (от 1176 до 1439)!
Площад Клебер – сградите, които го заобикалят, дават „най - доброто от два свята“ – френската и германската архитектура през вековете. Атмосферата тук е незабравима. Сигурно ще ви е любопитно да хвърлите поглед на по-известните институции, които дърпат конците на Европа – сградите на Европейския парламент, Съвета на Европа и Европейския съд за правата на човека са една до друга, а разположението им по бреговете на Ил прави мястото много приятно за разходка. В непосредствена близост е най-популярният парк тук – Оранжри (Оrangerie), където има и симпатичен зоопарк.
Всички паркове в Страсбург си имат своята красота и интересни ландшафтни решения, но ние бихме ви препоръчали парк Пурталес (parc de Pourtalès) в североизточния край на града. Там може да потърсите аброригените на Пиньон, прикрити в короните на дърветата и да се насладите и на други творби на съвременни скулптори. От тук започва една истинска рейнска гора - гората Робертсо (La forêt de la Robertsau), в която има алеи за разходки.
Ако ви остане време, посетете Германия. На отсрещния бряг е красивото спретнато градче Кел – любимо място за по-евтино пазаруване (особено на цигари) на страсбургчани. Дотам може да стигнете с градски транспорт (автобус 21) или още по-добре – пеша през моста на Градината на двата бряга (Le Jardin des deux rives). Разстоянието от Катедралата е едва 6 километра.
Историята я виждаш на всеки ъгъл: тук паметник на Гутенберг или на Гьоте, там фасадната колона на най-старата френска аптека (1268), а в стената на сградата срещу нея - заседнал снаряд от пруската окупация през 1870, така си и останал. Днес Страсбург е част и от историята, която ще си разказват хората след години. Тук веднъж месечно заседава Европейският парламент, а на 9-и май по повод Деня на Европа, можеш и да го посетиш. Тук е и мостът на двата бряга, който реално и символично свързва хората от двете страни на Рейн. Тези същи хора, които столетия са воювали помежду си и само са си го прехвърляли този Елзас, ту немски, ту френски. А днес са решили да отидат отвъд историята и да напишат нова. Заедно.
Музеят на шоколада – Намира се в южната част на града. Пред него ще видите няколко стари машини, с които в миналото се е правел шоколад. В музея ще научите за историята на шоколада, технологията на добиването му и за различните му видове. От кафенето в музея можете да си купите горещ шоколад, шоколадови шейкове, шоколадова бира, бонбони и какви ли не още шоколадови изненади.
Други интересни средновековни църкви са готическия храм Свети Тома, в който може да видите изработения от Годфрид Зилберман орган, на който някога е свирил Волфганг Амадеус Моцарт, църквата Eglise Saint-Pierre-le-Jeune Protestant, в която има крипта от XVII век и останки от параклис от XI век.
Града има също здания, изпълнени в различни архитектурни стилове – неокласицизъм, класицизъм, френски барок, германски ренесанс и др. Не пропускайте да посетите също Пивоварната Хайнекен, в която ще можете да пробвате съвсем прясна направена бира и да разберете много за самия производственият процес.
Най-красивата къща в града - Къщата Камерцел (Kammerzell). Някога тя е служела за търговия. Къщата Камерцел е най-богато украсената, както и най-старата обитавана постройка в града. Построена е от виден алзаски търговец на сирена. Днес е превърната в луксозен ресторант, който горещо се препоръчва да бъде посетен. Намира се на Place de la Cathédrale.
Мемориал на Елзас и Мозел (Mémorial de l’Alsace Moselle). Този мемориал показва различни етапи от кървавата история на елзасците и мозелийците, които между 1870 и 1945 година четири пъти сменят националността си.
Съветът (на Европа) е създаден през 1949 г. и в момента в него членуват 47 държави (включително и България от 1992 г.). Основната му цел е да защитава човешките права, демокрация и върховенство на закона. На много може би по-познато ще прозвучи един от органите на Съвета – Европейският съд по правата на човека, който прилага Европейската конвенция за защита на правата на човека (може би най-голямото достижение на организацията). И все пак като цяло тежестта на Съветът се възприема като не толкова голяма, понеже конвенциите и решенията, които се приемат на заседанията му от държавите членки, нямат задължителен, а препоръчителен характер и срещите на върха, в които участват държавните ръководители на страните от ЕС.
Другите съвети - Съветът на ЕС е известен и като Съвета на министрите, понеже на практика той се състои от министрите на държавите членки. Заседанията му се провеждат в 10 различни формата в зависимост от разглежданата тема (напр. Съвет на външните работи, Съвет по селско стопанство и рибарство и т.н. Съветът по икономически и финансови въпроси пък е известен като „Екофин”). Съветът на ЕС се приема за сърцето на процеса на вземане на решения в ЕС, като тук се чуват и защитават националните политики и интереси на страните членки. Всеки един от министрите от 27-те държави (от 1 юли вече 28) изразяват националните си интереси във връзка с предложенията на Еврокомисията (която работи наднационално). Страните не винаги са съгласни една с друга и затова в рамките на тези съвети преговорите понякога са доста бурни.
Преди заседанието на Съвета на министрите предложенията на ЕК минават през етап 1 – работни групи и комитети (броят им е към 150), съставени от делегати на държавите членки и етап 2 – заседанията на Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР). КОРЕПЕР заседава в два формата, в които влизат съответно постоянните представители (посланици) на държавите членки в Брюксел (т.нар. КОРЕПЕР II) и техните заместници (КОРЕПЕР I). В рамките на т. нар. КОРЕПЕР I се разглеждат секторните политики, а КОРЕПЕР II разглежда въпросите в областта на общата външна политика и политиката за сигурност, правосъдието и вътрешните работи, икономически, финансови и бюджетни въпроси и др.
Основната роля на Съвета е да взема решения и да координира политиките на държавите членки в различни области. Освен това той приема закони по процедурата за съвместно вземане на решения с Европейския парламент. Заедно приемат и бюджета на Общността. Съветът определя и изпълнява външната политика и политиката за сигурност на ЕС и от името на Съюза сключва международни договори.
Друго любопитно от дейността на Съвета на ЕС е, че той се председателства от всяка една от държавите членки на ротационен принцип за по 6 месеца. В началото на тази година председателството беше поверено на Ирландия, през втората половина застъпва Литва. Редът на България е през втората половина на 2018 г.
Стигам и до третия Съвет – Европейски съвет, който често се нарича и просто Среща на върха, тъй като неговият формат включва държавните и/или правителствените ръководители. Той се превръща в институция след договора от Люксембург от 2009 г. Задачата на лидерите, които заседават два пъти на шест месеца, е да задават общи политически насоки и приоритети на Съюза. Заседанията се ръководят от председателя му (в момента бившият белгийски премиер Херман ван Ромпой), като в тях участва и председателят на Европейската комисия (Жозе Барозу). Председателят на Европейския съвет е с мандат от 2.5 години с право на еднократно подновяване. Ромпой е първият председател на Европейския съвет и в момента изпълнява втория си и последен мандат. Догодина Европейският съвет трябва да избере свой нов председател. Ще бъде вълнуващо.
В момента и двете институции – Съветът на ЕС и Европейският съвет – делят една сграда, но след 2015 г. заседанията на Европейския съвет ще се провеждат в специално изгражданата за целта сграда „Европа”.
За кухнята на елзас
Има поговорка – „Германската храна е в голямо количество, но не е вкусна; френската е вкусна, но е малко; елзаската е и вкусна, и в изобилие“
Отбелязвам ти само три от по-известните специалитети на алзаската трапеза:
-
Шукрут – това е вид зеле (запазена марка за произход), ферментирало по естествен начин и киснато в бяло вино (задължително от региона), поднасяно с 3 вида месо и картофи
-
Тарт фламбе – най-общо казано това ястие е нещо като алзаска пица
-
Спетцел или елзаската паста, която наподобява нашата юфка, е традиционна гарнитура за печения заек.
-
Елзаските вина – не може да не опитате поне едно от 53-те местни вина, все пак Елзас е един от големите винопроизводителни региони. Преобладават белите (мускат, ризлинг и гевюрцтраминер - трябва да се подчертае, че най-добрите елзаски гевюрцтраминери са не толкова ароматно натрапчиви, изключително сериозни и дълголетни вина)
Един от символите на града са щъркелите. Сигурно сувенирите с тях (под всякакви форми) са доста повече от самите щъркели. Местните казват, че в този град те нямат естествени врагове и се чувстват като у дома си, а в района на Европарламента получават специално внимание. Дори е назначен специален лекар, който да се грижи за щъркелите. След като се върнете от Страсбург видители щъркел ще се сещате за Страсбург.
всички новини »
