Люксембург – "Малката Швейцария"
19 Октомври 2012 г.
Люксембург е малка, но славна държава, разположена на границата между Римска и Западна Европа. Взел сякаш най-доброто от двете цивилизации, с времето Люксембург е изградил собствен облик на политическа и икономическа мощ.
Наричат Люксембург „Малката Швейцария“ - дали заради природната област от територията й, носеща същото име, дали заради приликата в архитектурно и градоустройствено отношение, дали заради спокойната и някак омиротворена атмосфера, която блика от всяко малко и по-голямо градче. Но всъщност Люксембург се различава от Швейцария в едно отношение – въпреки опитите си да запази неутралитет, страната е член на всички значими европейски пактове – Европейския съюз, НАТО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Обединените нации, Бенелюкс и Западноевропейския съюз.
Не рядко считат Люксембург за „град – държава с голямо сърце“– това е една от най-малките държави в света, чиято столица носи същото име. Тук се признават множество религии (римокатолиците са най-много, но има също евреи, православни гърци, англицисти, протестанти и мюсюлмани), говорят се три официални езика (френски, немски и люксембургски) и живеят десетки народности.
Град Люксембург пък е един от най-богатите градове в света, сериозно утвърдил се като финансов и административен център. Тук са седалищата на някои от най-важните институции на Европейския съюз, включително Европейският съд, Европейската сметна палата и Европейската инвестиционна банка.
Люксембург е една от най-предлаганите туристически дестинации – културното наследство и хилядолетната история оставят такъв отпечатък в сърцето на всеки посетител, че го карат да иска да се върне там отново и отново, и отново – докато се запознае с всяко древно кътче на територията на Люксембург. Да, макар да може да се обиколи пеша само за няколко часа, градът - държава със статут Велико херцогство, пази наследство, което може да се изследва с години.
Разположение
Територията на Люксембург е заключена между три страни – Белгия (на север и запад), Германия (на изток) и Франция (на юг). Влиза в състава на тристранния съюз Бенелюкс (заедно с Белгия и Холандия). Територията с площ едва 2586 кв.км се поделя на 3 области (Гревенмахер, Люксембург и Дикирх), 12 кантона и 116 общини. Релефът е хълмисто-равнинен, като най-високата точка е в планината Ардени (565 м.) в северната част на страната. Люксембург е наследствена конституционна монархия – Велико Херцогство (единствената в света с такъв статут на управление). Столицата на Люксембург е град Люксембург. Той се намира в южната част на страната, където се сливат реките Петрус и Алзет. Те го разделят на две части – Горен и Долен Люксембург, свързани помежду си с моста „Адолф“ и Моста на Великата херцогиня Шарлота. Отстои на 188 км от Брюксел, на 289 км от Париж и на 190 км от Кьолн. Добре устроена пътна мрежа осигурава удобен превоз със самолет, влак и автомобил. Освен Люксембург, другите по-известни градове са Еш сюр Алзет, Шенген (където беше подписано и едноименното споразумение), Дикирх, Диферданж, Клерво и Санем. Популярни райони са още Долината на Мозел (винопроизводител) и Малката Швейцария (гориста местност в североизточната част на страната, атрактивна с алпинизъм, колоездене и преходи).
История
Територията на днешен Люксембург е била населявана от римляните още през I в. (останките от тяхното пребиваване днес съставят Стария град на столицата и са обявени от ЮНЕСКО за Световно културно наследство). По-късно става част от Франкската империя, а през 963 г. се обособява като независимо феодално владение със статут на графство. През 1354 г. става херцогство под управлението на Люксембургите. В периода 1477 г. - 1684 г. властта е в ръцете на Хабсбургите, а след това последователно на Франция, Испания, Австрия и отново Франция.На Виенския конгрес през 1815 г. Люксембург е провъзгласен за Велико Херцогство под опеката и ръководството на холандския крал. През 1839 г. голяма част от територията му минава към Белгия, като в замяна страната печели по-голяма независимост. През 1867 г. е обявен за независима и неутрална държава, което продължава до 1948 г., когато Херцогството нарушава тази спогодба, сключвайки митнически и икономически съюз с Белгия. През 1958 г. към тях се присъединява Холандия (оформя се Бенелюкс). През 1949 г. Люксембург влиза в НАТО, а през 1957 г. става една от шестте страни-учредителки на Европейския съюз.
Забележителности
Въпреки че цялата територия на Люксембург е осеяна със забелжителности, без съмнение главната туристическа цел е едноименната столица. Разположена върху няколко хълма, в нея се преплитат Старото и Новото, изобилстват разнообразни в архитектурен и стилов план мостове (111 на брой), катедрали, обществени и жилищни сгради, паркове и дворци. 
Горен Люксембург впечатлява с готическите високи сгради и тесни кули. Там са разположени и най-значимите държавни здания – Дворецът на Великия Херцог (негова официална резиденция), Парламентът, Кметството (двуетажната сграда в неокласичен стил се издига на централния площад) и катедралата Нотр Дам (построена в бароков стил с ренесансови елементи). На фона на модерните търговски центрове, административни сгради и огромни банки, някак естествено се издигат древните руини на Стария град (наречен още Монумент на хилядолетието). Първите крепостни стени са построени в началото на X в. около историческия Люксембургски замък, издигнат от първия владетел на страната крал Зигфрид I върху скалата Бок. До XII в. градът толкова се разраства, че укрепленията обхващат площ от 50 000 кв. м. и стигат до църквата „Св. Николай“ (днес катедралата Нотр Дам). В самата скала пък се намират т.нар. „каземати“ - лабиринт от тъмни и влажни помещения, служили като бомбоубежища на десетки хиляди хора по време на двете световни войни, а днес там е отворена временна галерия за произведения на изкуствата. Особено внимание заслужават и двата големи пешеходни площада "Place dArmes“ (Площад на Армията) и „Place Guillaume“ (където днес се намира Кметството, а някога площадът е принадлежал на Францисканците). Една от основните туристически атракции и неофициален символ на Люксембург е мостът „Адолф“, който свързва двете части на града. Построен е в периода 1900 – 1903 г. от французин и люксембурец по подобие на „Уолнът Лейн Бридж“ във Филаделфия, САЩ. Еличественото съоръжение с многобройни арки е дълго над 150 м. и е широко 17,2 м., с четири пътни платна и две пешеходни, и е кръстено на първия монарх, наследил трона, без да има роднинска връзка с предишния - Адолф (управлявал между 1890 и 1905 г.)
Град Люксембург се гордее и със своите музеи, концертната зала на националната филхармония и Консерваторията. Музеят на модерното изкуство (съкратено от фр. МУДАМ) се намира в старата част на Люксембург, в близост до укреплението Форт Тюнген и се помещава в модернистична сграда, проектирана от архитекта на пирамидата пред Лувъра в Париж Йео Минг Пей. В близост до него се намира, най-старата църква в града „Св. Улрих“, старинната катедрала Ноймюнстер, Националният природонаучен музей (основан през 1850 г. и предлагащ експозиции в 8 сфери на науката – ботаника, екология, геология и минералогия, геофизка и астрофизика, палеонтология, гръбначни и безгръбначни животни) и Националният музей по история и изкуство (проследяващ развитието на иазкуството през всички епохи на люксембургската история).
всички новини »
