|
Пътешествениците все по-често се убеждават, че сицилианците са добър, великодушен и гостоприемен народ, а самият остров съдържа много великолепни природни и исторически забележителности, предизвикващи огромен интерес.
От туристическа гледна точка, островът условно може да се раздели на северно и южно крайбрежие. На север има риф, маслинени гори, уединени кътчета и безбройни морски курорти, включително и Цефал, великолепен арабо-нормандски град с хубави плажове.
На запад от центъра на северното крайбрежие се намира Палермо, антична столица и най-голям град на острова, където трябва обезателно да посетите централния пазар и Монреалската църква (12 век), разположена на 8 км от града, тук може да видите и впечатляваща библейска мозайка.
Палермо е голям център на италианската опера, в този град е разположен Театро Масимо, най-големият оперен театър в Италия и третият по големина в света. На 80 км на запад от Палермо, на върха на планината е античното селище Ерика, тук и до днес се намират останките от храм посветен на Венера.
Характерни черти на основните градове Палермо и Катания са изключително изисканата архитектура и наследството на много велики цивилизации, които векове са се борили за власт над този стратегически разположен остров - от гърци и римляни, араби и нормани до французи, испанци и италианци.
Историческите места, имащи отношение към тези цивилизации, са част от забележителностите на Сицилия. Тук се намират грандиозни романски църкви, гръцки храмове, римски амфитеатри и величествени барокови дворци.
По южното крайбрежие климатът е още по-мек, за това тук може да се изкъпете в морето почти през цялата година (от ноември до март си е студеничко за моите разбирания). Към местата задължителни за посещение са Агридженто с неговата долина на храмовете; Таормина, уникален и прекрасен град, разположен на отвесни скали над Средиземно море, и, разбира се Етна най-високият ( 3320 м) активен вулкан в Европа.
До кратера на вулкана се стига трудно - трябва ви гид и топло облекло. Среди античните гръко-римски развалини особено внимание заслужават Гръцкия театър в Таормин, Манастирът Сан Доменико близо до Месина, Гръцкия театър в Сиракуза и Храмът на Съгласието в Агридженто. В Ното и Рагуза може да се полюбувате на най-добрата в Италия архитектура в стил барок, а Калтагирон се слави със своите керамични изделия.
Наричат Сицилия «люлка на цивилизацията». Тук са се преплели бурната история и богато многонационално наследство. Наред с планината Етна, природата е подарила на Сицилия впечатляващо крайбрежие и плодородна почва, благодарение на която сицилианската кухня е уникална, щедра и възхитително вкусна. Към това може да се прибави и постоянно синьото небе, благоприятният климат, пищната растителност - зелени лозя, благоуханни цитруси и богат морски пейзаж.
Летището «Фалконе и Борселино» носи името на двама съдии, загинали в борбата с Коза ностра. Така още с първата си стъпка на острова «мафиотската тема» напомня за себе си. Сицилия днес не говори много за нея. Една от многовековните привички на местните е да пазят мълчание - омерта, другите от патриотизъм: «Защо черните доброто име на острова?» Но мнозина просто се дразнят, че чужденците, които вярват на киното.
Таксиметровият шофьор, които ще ви откара от летището към Палермо, едва ли ще ви каже какво означава червената стела на магистралата. Тук, около градчето Капачи, на 23 март 1992 беше убит Джовани Фалконе. Под платното на суперсъвременната магистрала «специалисти» от мафията са заложили 320 килограма взрив: заедно със съдията загиват съпругата му и трима телохранители. Мисълта за смърт е неуместна в обкръжаващия ви рай: величествени планини, цветя, портокалови горички простиращи се към морето.
Отправна точка Палермо
Хаосът на уличното движения ще потресе дори свикналите със софийския трафик. Веднага разбираш, че сицилианците живеят по собствени закони. Светофарите не са важни, като обмяната на погледи между участниците в движението: ако пешеходецът разбере, че автомобилът тръгва, то той спира, а ако пешеходците са настроени за пресичане, то нищо не може да ги спре. Парадокс, но при този постоянна «игра на нерви» не се усеща агресия.
Палермо е град, където независимо от правите като стрела улици, първият поглед се спира на екзотичните му черти. В самото му сърце има огромен пазар. По време на Втората световна война центъра на сицилианската столица е силно разрушен от англо-американските бомбардировки, и в развалините се настанили бедните. В последните години се води активна реконструкция на историческите квартали, но «екзотиката на разрухата» още се усеща.
В архитектурата на Палермо се смесват всички стилове, отразяващи заплетената и богата история на града. Това е единственото място в света, където са оставили белег всички основни Средиземноморски цивилизации - от финикийците и гърците от арабите и нарманите. За визитна картичка на града се смятат християнските църкви увенчани с червени «мавритански» куполи, напомнящи джамии. Най-знаменити са Сан Джовани дей Еремити и Сан Каталдо. В Западна Европа подобно «ислямско дежавю» можеш да изпиташ само в испанска Андалусия. Не е странно - Сицилия два века е била мюсюлманска.
За да разбереш най-добре богатата историята на Сицилия седни да хапнеш. Местната кухня е много остра и много сладка. Чушки със захар - подарък от арабите. Така както и патладжанът, без който е невъзможно да си представите сицилианската трапеза. Съветвам ви да пробвате капонат - рагу от патладжан, маслини и каперси.
Палермо е град, като никой друг, ще ви даде представа за смесването на културите на острова. Не случайно го наричат сицилианския Ню Йорк. Вглеждайки се в лицата на хората, виждаш, как причудливо са се смесили «аборигени», волни преселници и завоеватели. В стария квартал всички названия на улиците са изписани на италиански, идищ и арабски.
Съвършено органично Изтока в облика на града се слива със Запада, опровергавайки думите на Киплинг за това, че те няма да се съберат никога. На антична колона, на парадния портик на готическа църква на главния площад е изсечен надпис славещ Алах.
Съмнение, че Сицилия принадлежи към западния католически свят няма. В малките паркове има паметници на Франциск от Асизи, силно приличащ на актьора Шон Конъри в ролята на монаха Вилхелм от филма «Името на Розата». Да и като цяло, независимо от отделните сарацинско-византийски черти, архитектурният облик на Палермо определено е продиктуван от XVII веке от папския бароков стил.
Особено причудливи и щедро украсени скулпторите, дворците и църквите изглеждат през нощта. Изкусно осветени на фона на синьо-черното южно небе, те се отразяват в тротоарите и стъклата на преминаващите автомобили. В така ефектната декорация почти не се забелязва бурния нощен живот на Палермо. Пред статуята на Божията майка на площада пред църквата Сан Доменико «свалят» клиенти проститутките, а на пазара Вучериа се извиват гласовете на търговците на месо и риба. Викове на жени, разкъсани дрехи, кръв това е сицилианската страст.
Съвременните сицилианци не са по-малко интересни от своите предци. Както се любуващ на палермска църква зад гърба ти се разнася звук от копита. Обръщаш се и виждаш дебел чичко да води по улицата марионетка на рицар, заобиколен от тълпа деца.
Велика Гърция
Трябва да изминеш само 80 километра от Палермо да Сегест, за да попаднеш в Античността. Строителството на храмът в Сегест започва през 426 година преди новата ера. Той е почти връстник на Партенона.
Той е недостроен и дори няма име, но е запазен по-добре от прославените елински светилища на континентална Гърция, Мала Азия, Италия. Никога не е бил ограбван и разрушаван от врагове, пощадили са го и земетресенията. Дори околния пейзаж не се е променил с хилядолетия. Храмът се възвишава на полегат хълм, обграден от три страни със скалисти оврази. Сегест стои някак в страни от туристическите пътеки и имате шанс да се насладите на архитектурния шедьовър в пълна самота.
За това пък за никаква самота не може да става дума в Селинунт и Агрдженте. Тава са двата най-рекламирани древни паметника на Сицилия разположени в противоположната на Палермо южна част на острова. Тълпи хора ходят от храм на храм, а до Селинунт се стига и с автомобили, които може да вземете под наем. Храмовете са били разрушени от войни и земетресения, за хилядолетия са останали позабравени и само през последните два века реставратори успешно са вдигнали изпопадалите колони и техните фронтони.
За да не оглушеете от виковете на учениците, ви съветвам да оставите автомобила си по-надолу на пътя, за да можете да видите трите главни светилища на града от разстояние. Пред вас ще се открие панорама на целия Селинунтски археологически парк: море, небе, древни колони и стени. Тази гледка ще ви помогне да разберете защо Магна Греция, Велика Гърция - както в древността са наричали гръцките колонии на Сицили - са били смятани за приказен край, в който цари вечна идилия.
В търсене на мафията
Миналото на мафията е също толкова тайнствено, както и настоящето. Дали е възникнала през Х век както отряд за самоотбрана против пиратите, или като партизанско движение против испанците в XVI век. Думата се тълкува различно. Някои смятат, че това е сицилиански вик на мъстителя за поруганата чест на дъщеря му: Ma fia («Моята дъщеря»).
Други смятат, че произхода е от арабската дума mahias («дързък»). Трети са убедени, че това е абривиатура на лозунга на въстаналите против французите през XIII век: Morte Alla Francia! Italia Anela! - M. A.F. I. A. («Смърт на Франция! Въздъхни, Италия!»). Четвърти предполагат, че така на тайния си език разбойниците наричали своите убежища. Във всеки един от случаите «мафия» означава нещо излизащо от рамките на закона.
Мафията става популярна през XVIII век. Нейна опора били «габелото» - управляващи по места аристократи, първообраз на бъдещите мафиотски донове. От една страна, те помагали на местните власти да събират арендата на селяните, а от друга им предлагали защита срещу заплащане. Балансът мафиотите поддържали с «незаконни» методи, просто убивали «нарушителите на конвенцията». Важен елемент от системата била омерта - братски обет, не позволяващ при никакви обстоятелства да се нарушава обета на мълчание и да се говори за мафията пред властите. Постепенно се превърнала в престъпна организация, а членовете й я наричали коза ностра («нашето дело»).
Аграрната мафия в края на XIX век пренесла своите навици в града - там започват рекет («пиццо»). С емиграцията сицилианската мафия прониква в САЩ, където преживява разцвет па време на сухия режим. В родината си, напротив, през 1920 -1930 тя преживява трудни времена. Мусолини заявява, че няма да търпи държава в държавата и изпраща срещу «нашето дело» своите фанатични фашисти. Хиляди от тях загиват, оказват се в затвора или бягат при близки в САЩ.
Новият «златен век» за коза ностра настъпва след идването в Сицилия на съюзниците през 1943 година. Според слуховете, ФБР се договорило с американските донове да им помогнат да овладеят острова. Именно мафиозите излезли от фашистките затвори стават първите кметове през 1945 година. И именно те след година извоюват автономния статут на Сицилия от италианската република, с който острова се ползва и до днес.
Исторически мафията се заражда на запад от острова в триъгълника между Палермо, Агридженто и Трапани. В неговата среда се намира и град Корлеоне, в превод - «сърцето на лъва». Пътят тук е лош и извива из планината. Независимо, че шосетата в Сицилия са добри. Тяхното прокарване също е контролирано от коза ностра. Истината е, че са откраднати милиарди, но когато се движиш по тях ти се иска да кажеш на мафията - благодаря.
Названията на градчетата те карат да си спомниш холивудските ленти за мафията: освен Корлеоне от «Кръстника » се минава покрай Прици, и в паметта ми излиза филмът «За честта на фамилията Прици» с Джак Никълсън в ролята на килъра-мафиот (филмът обаче е сниман в Америка). Властите на Корлеоне не са разрешили и на режисьора Франсис Форд Копола да снима в града им.
Като виждам застроената със съвременни къщи легендарна родина на дон Корлеоне, започвам да се съмнявам: защо му е трябвало на Копола да се бори, за да снима на това неинтересно място? Но мнението ми се променя при вида на градчето от високо.
Мнението на по-голямата част от местните е, че Марио Пузо и Копола са оклеветили града и са нанесли вреди на неговите жители.
Мисля си, ако са прави, че в градчето няма място за мафиози, защо именно тук няколко десетилетия се криеше босът на босовете на коза ностра Бернардо Провенцано по прякор Булдозера? Припомням, че го арестуваха през 2006 година. Той е ръководил своята престъпна империя от незабележима къща в покрайнините на Корлеоне.
Кинопътешествие
Едно от нещата, които ще ви направи впечатление са шапките, които носят всички мъже на острова. Не се въздържах и попитах - какво е това? «Копола - символ на мафията». В първия момент се учудих, чак пък един режисьор да се превърне в символ?
Но стана ясно, че копола на сицилиански наричат традиционната селска шапка, която се превърнала в символ на мафиозите.
Така, че последната спирка от нашето пътуване из Сицилия е кинопътешествие в света на «Кръстника».
Всички основни сицилиански сцени от филма, с изключение на края на «Кръстника 3», където действието се развиват в палермския Театре Масимо, Копола снимал в източната част на острова, в района на курорта Таормин.
Но болшинство от епизодите, в които действието се развива в Корлеоне, са снимани в селцето Савока. Тук, независимо от появата на уродливите съвременни къщи, се е запазил сицилианския дух.
Има го и легендарния бар на Вители, където Майкъл моли бащата на своята ненагледна Аполония за ръката й. Това предизвиква някаква странна емоция. От вътре звучи музиката от филма, а неориентиран англичанин се снима на входа.
Можеш да седнеш на мястото, на което е стоял Ал Пачино, а Мария, която е тук от 50 години ще ти сервира кафе.
Същото чувства завладява и в местната църква Санта Лучия, където се венчават Майкъл и Аполония.
Но най-легендарното място от снимките на «Кръстника » в Сицилия си остава вила Кастело дели Скиави в покрайнините на градчето Фюмефредо.
Това райско място, обкръжено от портокалови гори, принадлежи на Франко Платаня.
Владенията на Франко «играят» във всичките три части на «Кръстника » ролята на дом на сицилианския приятел на семейство Корлеоне дон Томазино. Тук се крие след бягството си от Ню Йорк Майкъл (Ал Пачино), тук раздава подаръци на роднините си младият дон Корлеоне (Робърт Дениро), тук се съвещава със стария дон Томазино Винсент (Анди Гарсия).
«След като показах вилата за пръв път на Копола, той ми направи предложение, което не можах да откажа», - смее се Франко. Предложението го е направило богат: отсядането в Кастело дели Скиави станало модерно сред богатите любители на киното. На това място, за да преговарят с мафията са идвали и представители на крупни корпорации.
Най-поразителен в това посещение е моментът, в който видиш стола на двора, където умира Майкъл Корлеоне, все едно присъстваш на финалната сцена на най-великата история за мафията.
|
