Карнавалът като традиция и празнуването му в Швейцария

Думата “карнавал” произлиза от латинските думи: “carnem” (месо) и “levare” (премахвам) и означава буквално: въздържам се от месо.

Всъщност карнавалът няма нищо общо с въздържанието, а напротив, но с името си той напомня, че непосредствено след буйните веселби на празника идват 40-те дни Великденски пости.

Карнавалът с маски се празнува в различните държави и отделните селища на различни дати от края на м. януари до началото на март включително и трае обикновено по няколко дни.

Традиционно, той трябва да се провежда в самото навечерие на Великденските пости, но в съвремието хората го празнуват на различни дати, за да може да се отдели еднакво внимание на всеки един от градовете, в които се организира празника, както и всеки да види, при желание, всичко и навсякъде.

Исторически, предшественик на карнавала намираме в древна Месопотамия преди 5000 години. Това е бил седемдневен празник веднага след Новата година, с който се символизирала сватбата на един от местните богове.

През тези седем дни роби и господари имали равни права, т.е. на практика се прилагал принципа на равноправието – една от характерните черти на карнавала като явление.

При римляните същият празник е съществувал в чест на Сатурн. От 17 до 19 декември роби и господари се угощавали наравно на една маса и посипвали главите си с дребни рози, от където вероятно водят началото си днешните конфети, които съпровождат карнавала.

Наред с това следите водят и към келтската култура. От нея са пренесени много елементи в символиката на маските, фигурите и обичаите на карнавала. Келтите са имали само две годишни времена и са празнували смяната на зимния сезон с летния.

Прогонвали са зимата като се маскирали като духове, домашни призраци или зли природни фурии и с дървена пръчка удряли когото им попадне. В същото време вдигали голям шум около себе си с хлопотари и дрънкалки.

В Средновековна Европа от XII в. до XVI в карнавалът се е чествал на 6 януари в самите църкви, но не като църковна традиция, а като «Празник на шутовете» – с много шум, викове и здрави отупвания, за да се прогонят греховете, болестите и демоните. Пародирало се с църковните порядки, даже се избирал псевдопапа.

В тази епоха църквата не се е противопоставяла на празника, но той е трябвало да свършва на “Пепелната сряда” когато са започвали Великденските пости. Така се подчертавало, че хората, обладани от Дявола по време на карнавала, се връщат в нормалния живот, тъй като Господ е победил Сатаната.

Реформаторството от началото на XVI в. отменя постите пред Великден. С това и Карнавалът загубва значението си като време за прогонване на злите духове преди започването на постите, а остава свързан преди всичко с католицизма. В Швейцария обаче, независимо от установения от векове Реформизъм, град Базел отбелязва празника по старата средновековна традиция.

През епохата на барока и рококото карнавалът се е чествал главно в замъците и кралскиите дворове.

От началото на XIX в. той бележи нов разцвет, макар че едва ли някой вярва днес в магическата сила на маските, шума и запаления огън. Въпреки това традицията се спазва в тъмния и студен сезон на годината. А когото и да запиташ от участниците в маскарада какъв е смисъла на празника, всеки отговаря: «Да се изгони зимата».

Най-известни са карнавалите във Венеция, в Рио, Базел, Люцерн. Разбира се, има много държави и градове в Европа, които го отбелязват с подобаващ блясък – Германия, Холандия, Франция, Люксембург, Белгия, Хърватско (Риека ), както и извън Европа – в САЩ (Ню Орлеанс) и Колумбия (Баранскила).

Колкото до маските, които са съставна част от Карнавала, те произхождат от дълбока древност, от оня момент, в който човекът е успял да убие първото животно, застрашавало съществуванието му. Загърнат с кожата на убития звяр, той вярвал, че придобива силата му.

Всъщност човекът усмирявал така и собствените си страхове, а заедно с това вдъхвал ужас у другите хора. Невинно оръжие на прикритостта или двуличие на всички времена, маската е играла винаги значителна роля в живота на човека.

В Швейцария, от XVI в.насам, под влиянието на Реформаторството, много градове се отказват от маскираните шествия, но XX в. бележи истински разцвет в тази традиция и много селища, в които дотогава не се е провеждал традиционният карнавал, се включват в еуфорията на веселието.

Трябва да се подчертае обаче, че Карнавалът в различните региони и селища на Швейцария е точно толкова различен, колкото е многолик и релефа й.

Най-големият карнавал в Швейцария, известен по цял свят, се провежда в град Базел. Той започва точно в 4 ч. сутринта с така нареченото Morgenstrаit (утрешно шествие).

Всички светлини на града угасват и в настъпилия мрак, по даден знак, изведнъж светват фенерите на участващите в шествието, както и тези на насъбралото се мнозинство. Забиват барабаните, засвирват десетки хиляди свирки-пиколи. С отмерена стъпка шествието се понася тържествено по улиците на града, посрещнато навред с възторг от жителите и гостите на Базел, наизлезли по тротоарите.

Шарени или едноцветни, призрачни или налудничави, меланхолични или пълни с хумор, маските вървят на групи в строен ред и ритъм, който се поддържа три дни и нощи. Хвърлят се книжни паети с килограми. Шум, олелия…до зори.

На някои места в Швейцария се пали огън, все с цел да се изгони зимата.
Особено прочут е огънят в Листал (Liestal), столица на кантона Базелланд. Към 19 ч. в Листал се стичат тълпи любопитни на мястото, където ще се състои пироманския спектакъл.

Този карнавален огън е известен още от средата на XVI в. като традиция, поддържана от селяните, живеещи в околностите на Базел. От 1800 г.огънят възвръща напълно значението и мястото си в карнавалната еуфория. Няколко седмици преди Карнавала, всички хлапета от Листал се впускат да събират дърва, за да се оформи възможно най-високата клада, наречена “Fastnachtmaa” (карнавален човек).

Тя се подпалва при първия удар на църковната камбана, която отброява 7 часа вечерта. Когато попрегори огънят, хлапетата си запалват факли от него, размахват ги над главите си и тръгват с тях из града. В началото на XX в. тези факли достигат толкова огромни размери, че само възрастен човек е в състояние да ги носи из града.

През 30-те години възниква идеята да се запали подвижен огън. Няколко смелчаци-младежи, първоначално против волята на жителите на Листал, напълват железен казан с дърва, натоварват го върху металическа ръчна количка и запалват дървата.

С този импровизиран огън те тичат сред събралото се множество. В наше време те тръгват не бегом, а със спортна крачка, за да не хвърчат много искри сред насъбралите се вредом зрители. Изходен пункт е Горната порта на града.

Докато се стигне до Общината в центъра всичките дърва са се разпалили и разгорелият се огън респектира насъбралите се тълпи, на които не остава друго, освен да се отдръпнат на почетно разстояние от горящата количка.

В това отношение е много известен и Снежният човек на Цюрих, така нареченият “Böögg“. Той представлява много висока клада във формата на снежен човек. В главата му и на няколко места в тялото е поставен възпламенителен материал. Когато се подпали, всички вторачват погледи в главата. По нея се гадае времето – ако тя се възпламени и падне бързо, лятото ще бъде хубаво. Ако ли не, трябва да се очакват дъждове.

Както навред в другите селища на Швейцария, така и в Люцерн карнавалът започва в зори. Точно в 5 ч. сутринта, новоизбраният през м.януари Fritschivater (Татко Фритчи), старейшина на гилдата на бакалите, открива карнавала като изсипва дъжд от портокали върху насъбралото се множество.

Тази гилда е на голяма почит в Люцерн, а Bruder Fritschi (Брат Фритчи) е една традиционна фигура, която още в XVI в. е съществувала в логото на корпорацията.

В тази далечна епоха фигурата е била изработвана за карнавала като сламена кукла с маска. В 1507 г. тя била отвлечена от жителите на град Базел, но по-късно, по време на едно голямо празненство, е била върната отново на жителите на Люцерн.

В центъра на Карнавала в Люцерн стоят разкошните костюми и Гугемузикантите (Guggemusiken). Това са хора, които свирят на духови и ударни инструменти. Те са групирани в многобройни сдружения и сами се грижат за ушиването и заплащането на костюмите си, които всяка година са различни и толкова пищни, че надминават всякаква представа за фантастичното.

Цяла година, наред със служебните си задължения, тези хора се упражняват в изпълнението на своята специфична музика, на която и Арнолд Шьонберг, създателят на додекафонията, би завидял. Да не говорим за децибелите й, които надвишават всякакви здравословни за слуха граници. Но нали е Карнавал, а не време за сън!

За сън, естествено, не може и дума да става, защото надвечер гугемузикантите се разделят на групички и докато танцуват, изчакват съвсем да се стъмни, за да се впуснат отново по улиците, които се тресат под звуците на музиката им! В последния ден на Карнавала в Люцерн всички гугемузиканти се отправят към стария град, за да се надсвирват!!!!

Гледката на толкова пищни костюми, събрани на едно място и писналите уши от високите децибели на музиката са умопомрачаващи дори за свикналите. Тази традиция с гугемузикантите е въведена през 50-те години на XX в. и е включена във всички карнавални шествия из страната.

В Солотурн карнавалът започва от центъра на стария град, от така наречения Площад на гробището. Към 5 ч. призори там се събират около 3000 души, облечени в бели нощници и бели нощни шапчици, с червени шалчета, но без маски.

След петия удар на камбаната в 5 ч. главният координатор на карнавала дава знак и белите “призраци”, въоръжени с всички възможни и невъзможни инструменти като тимпани, рогове, барабани, тенекиени кутии, звънци на крави и сирени, хукват по затъмнените улици, предвождани от факлоносците. Сред тези “призраци” има родители, деца, млади и стари, а хората по тротоарите се оставят да бъдат въвлечени в тази адска какафония.

Традицията датира от най-стари времена, но в сегашния си вид съществува от 1888 когато няколко групи от барабанчици се заемат да “организират” по-стройно този нощен шум и безпорядък. Нали трябва да се изгонят всички тъмни сили от града – няма място да се пестят силите!!!

На някои места, освен шествие на възрастните, се организира и шествие на децата. Гледката на малките, маскирани с прекрасни костюмчета на патета, калинки, таралежчета, мечета и какво ли не още, е очарователна. Има даже съвсем мънички същества, още в детски колички, бутани от родителите им, които са маскирани и “участват в шествието”. А текстилната индустрия не пести сили в изработването на чудно хубави костюми с всички възможни детайли по тях.

Карнавалът е особено самобитен в Льотчентал (Lötschental). До 1885 момичетата и жените в Льотчентал се нацапвали със сажди, течен тор и кръв с помощта на едно дървено пръскало и въоръжени с торбички, пълни с пепел, удряли с тях по лицата неженените мъже, за да изгонят Дявола от тях. Това траело само през деня.

След като ударела камбаната за вечерня, жените се прибирали кротко по домовете си. Така нацапаните жени се наричат “чагата” (Tschäggätä). Днес те участват мирно в карнавалното шествие рамо до рамо със жертвите си.

След 1885 младите мъже от Льотчентал започват да изработват маски от дърво, с които се маскирали и те, на свой ред. От XVIII в. насам на устата на маските се залепват истински зъби от добитък (вземат се от кланницата) и козя козина вместо коса. Тези маски имат истинска художествена стойност и са се превърнали отдавна в особено търсени сувенири от дърворезба.

Льотченталските маски най-много се доближават до маските на българските кукери, в основата на чиято традиция е залегнало същото желание да се прогони тъмнината и студа и да се отвори път на светлината.

В България празникът не е приел формата на всенароден празник, но в много семейства, пред Сирни Заговезни, т.е. седем седмици преди да започнат Великденските пости, някои се маскират, а повечето спускат дълъг бял памучен конец от тавана, като на единия му край вързват бяла халва или яйце.Започва “хамкането”.

Наредени в кръг около задвижения конец участниците в ритуала се мъчат да уловят с уста парченцето халва или да ударят с чело яйцето (сварено, разбира се) – за здраве, за смях…

Нали смехът е здраве! Смехът, комичното, пародийното са неразделна част от самия карнавал като традиция. Всяко селище има своите специфични проблеми, многофацетни традиции, на които може да се присмее човек чрез алюзията на костюма, играта, танца, музиката и песните.

Затова и задължително в програмата на карнавала се включват така наречените “Schnitzelbäängg“– веселия в ресторантите, на които се изпълняват хумористични сценки или песни, главно с откъси от политически речи с комично преобърнат смисъл.

С тях се осмиват администрация, порядки, закони, политически фигури, човешки слабости, пародира се с актуални проблеми. Прави се всичко възможно, за да се изгонят лошото настроение и тежките чувства, наслоени в душата, да се погледне на проблемите откъм комичната им страна – да се прогони зимата в най-преносния смисъл на думата.

Независимо от това в кой район от света живее, независимо от това при какви условия живее, човекът носи в себе си исконния сремеж към светлината. Стремеж, на който се крепи вярата, че ако днес не всичко е добро, утре има възможност то да се подобри… Така, макар и скептично усмихнат, човекът все пак е усмихнат, а това е много нужно, за да изживее всеки по-леко своя житейския карнавал.

всички новини »