Курортното градче справедливо е заслужило славата си на едно от най-атрактивните в Испания, тъй като тук живота почти целогодишно не спира да "пулсира" под нестихващите ритми на фламенкото и многобройните фестивали. Посещението на Севиля е истинско преживяване с невероятната комбинация от мавританска архитектура, дворци от XVII век и преплитащи се улички с тапас-барове. Именно поради тази причина града посреща непрекъснато туристи от цял свят, дошли да се потопят в уникалната му атмосфера.
Историята на Севиля датира от 8 или 9 век пр.н.е. След като става част от Римската империя, той е наречен Хиспалис (Hispalis), а малко по-нататък във времето маврите го кръщават Исбилиях. Едва когато испанците идват на власт му дават окончателното име Севиля. Макар че е разположен на 87 км от устието на река Гуадалкивир, градът се намира само на 7 м надморска височина и в миналото е бил достъпен за морските кораби. През 16-17 век Севиля е играел ролята на основното пристанище, през което са преминавали връзките между Испания и нейната отвъдморска колониална империя.
Като бивша мавританска столица Севиля е богата на смесена мавритано-христианска архитектура, която носи неповторимо очарование. Тук редом до готическите катедрали се наблюдават и пищни детайли, характерни за мюсюлманската архитектура. Една от най-големите забележителности на града е замъкът Алказар (Real Alcázar), който е добър пример, когато става въпрос за мюсюлманско-христианска архитектура. Строителството му е започнало през 1181 година и е продължило повече от 500 години. Палата все още се използва за почивка на кралското семейство.
Друга изключителна сграда е тази на Севилската катедралата (Catedral de Santa María de la Sede), която се счита за една от най-големите в света по отношение на площ и силата на звука. Този мащабен и внушителен готически храм е издигнат в периода 1401–1519 г върху останките на джамия. Катедралата е уникална и във вътрешността си с нейните златни декорации и най-вече с най-дългия преход, който води към олтара. Едно от минаретата на изначалната джамия в началото е било запазено, но след това е трансформирано в камбанария и днес носи името кулата Хиралда. Смята се, че именно тук е погребан великия мореплавател и откривател Христофор Колумб.
Внимание заслужава и Torre del Oro (Златната кула), която се намира на брега на река Гуадалкивир. Строена през 1220 година, тя е част от старите крепостни стени на града. Не е много ясно от къде точно идва името и - някои данни сочат, че по времето на маврите плочките използвани за украса на кулата са били златни, а други смятат, че името е получено, защото е била емблема на пристанището където се е разтоварвало всичкото злато докарано от Северна и Южна Америка. В нея днес се помещава Морският музей.
Арената за борба с бикове (Plaza de Toros de la Real Maestranza) е едно от най-популярните места за почитателите на борби с бикове в Испания. Строена е в продължение на няколко десетилетия през XVIII век. Сезонът започва обикновено през Страстната седмица (когато има корида всеки ден) и продължава до септември. Към арената има и музей.
Най-красивия площад в Севиля е Plaza de España. Намира се в края на парка Мария Луиза и е построен в началото на миналия век. Върху керамичните плочки са избораени моменти от историята на различни области в Испания, а вечерта фонтана свети.
Парка Мария Луиза (Parque de Maria Luisa) е най-големият парк в Севиля и е отлично място за отдих след дългата разходка под жаркото андалуско слънце.
Други интересни за посещение места са Costurero de la Reina (Шивашкото ателие на кралицата), което е малка сграда с формата на замък в близост до парка Мария Луиза, Двореца Casa de los Pilatos с архитектурна смесица от романски стил, барок и мудехар, Дворецът Лебриха (Palacio de Lebrija) със запазени римски мозайки, върху които можете да се разхождате, Музея на фламенкото, Музея на изящните изкуства (Museo de Bellas Artes), Археологическия музей (Museo Arqueológico) и Музея на изкуствата и традициите (Museo Artes y Costumbres).
Севиля е световно известна с пищните си шествия по време на Страстната седмица (седмицата преди Великден). Забавленията продължават и две седмици след Великден. Разпъват се огромни шатри, улиците в шатрите се наименоват на известни бикоборци. Жените обличат своите фламенко рокли, а мъжете – най-хубавiте си костюми и се отдават на песни, танци и веселие.