Арл - скритата перла на Прованс
17 Януари 2017 г.
Прованс безспорно е най-красивата провинция във Франция. Слънцето и безбрежните поля, оцветени в лилаво от дъхавата лавандула и озвучени от жуженето на щурците, се считат за родно място на импресионизма. И в момента, ако се разходите из Прованс, непрекъснато ще имате усещането, че всъщност сте част от картина на Винсент ван Гог.
То ще се засили веднага след влизането ви в Арл – бившата провансалска столица, която е и най-старият град в областта. Той е на 1950 км с кола от София и на около 80 км от пристанището на Марсилия.
Тук почти всичко е подчинено на Ван Гог и на щурците. Огромни гипсови отливки на насекомото се лепят по фасадите на къщите за щастие, а фигурки от всякакъв калибър, произход и по всеки джоб се продават на сергиите. Тук даже цяла улица е кръстена на него – „Пътят на щурците”.
Първа спирка на всички туристи обаче е кафенето на Ван Гог. В него творецът е отсядал почти всеки ден от двугодишния си престой в Арл. На пръв поглед това е едно обикновено заведение, но да си поръчаш чаша пастис там, където е седял великият художник, безспорно си е изживяване.
Ван Гог се мести в Арл на 21 февруари 1888 г., където създава над 300 картини и рисунки. Много от най-известните му произведения са завършени в Арл, включително „Нощното кафе”, „Жълтата стая” и, разбира се – „Арлезианката”. Последната е портрет на собственичката на кафенето мадам Жину. През 2006 г. произведението бе продадено на търг за 40 млн. долара. В Арл здравето на твореца се влошава и той си отрязва ухото. Впоследствие е преместен в лечебно заведение до града. Някогашната болница приют, където се е лекувал Ван Гог и чийто двор художникът увековечава в картината си „Градината на болницата в Арл”, сега също е част от туристическия маршрут.
Арлезианката е възпята в пиеса и от големия писател на Прованс Алфонс Доде, а след това произведението му е претворено във великолепна опера, композирана от Жорж Бизе. Красотата на местните жени се оценява и в момента. Кристиан Лакроа постоянно търси вдъхновение в този град. Негов бутик има в центъра на селището.
Естествено Арл не се изчерпва само с Ван Гог и красивите жени. Това е град, пропит с история и забележителности, които датират още от римско време. Той е основан през VI век пр.н.е. от гърците под името Телине. През първото столетие преди новата ера Юлий Цезар завладява Марсилия и превръща Арл в римска колония. Със скоростни темпове тя става един от главните градове в района и важен търговски център. През цялото време Арл извлича доста ползи от стратегическото си положение на река Рона, която от незапомнени времена е известен търговски път във Франция. Градът достига своя връх през IV и V век, когато там често се разполагат римските императори по време на военни походи.
През Средновековието той изживява години на върховен разцвет, в които е част от самостоятелна държава и има огромно влияние в цял Прованс. През 855 г. градът става столица на франкското кралство Арл, което включва Бургундия и част от Прованс. За съжаление през годините той винаги е бил в неравна битка с Марсилия и в крайна сметка постепенно е включен в Кралство Франция. През 1378 г. свещеният римски император Карл IV присъединява остатъците от Кралство Арл към френския дофин. Така то престава да съществува дори на хартия.
Архитектурата на града и до ден днешен е напълно подвластна на историята му. Разходката из тесните калдъръмени улички в началото те кара да се чувстваш като във всяко друго селище, съхранено от Средновековието във Франция. Оказва се обаче, че Арл е доста по-различен и всъщност по-близък до Испания. Тук къщите са много бели, а дървените капаци са в ярки цветове, като преобладават морскосиньото и розовото. Така тесните на пръв поглед каменни улици получават един необясним простор. Цветните капаци привличат милиони почитатели на фотографията. Всяка година в града се провежда фотографски фестивал. Това не е случайно, защото в Арл се намира и френското национално училище по това изкуство.
Движейки се по красивите тесни улички, някак неусетно всеки дошъл в Арл спира пред величествения амфитеатър, останал още от римско време. В селището има най-много съхранени паметници от римската епоха (след Рим, разбира се). Но факт е, че 20 века по-късно два от тях още функционират по предназначение – амфитеатърът и днес побира около 12 хил. зрители, а разположеният недалеч античен театър и до ден днешен е лятна сцена за фолклорни веселия и церемонии.
В него се организират много интересни събития, като например борбите с бикове и надбягванията с колесници на римската арена, наречена Ле-з-Арен.
Коридата обаче доста се различава от испанската. Съществува местен провансалски стил на бикоборство. При него бикът не се умъртвява. По-скоро група атлетични бикоборци се опитват да откъснат част от рогата на животното, без да бъдат наранени. Като отклонение от испанския стил mise-a-mort в Арл биковете са обект на почит и благоговение и вниманието е съсредоточено върху изяществото и спектакъла на коридата.
В книгата за гости на забележителния грандхотел „Нор Пиню“ могат да се видят подписите на Хемингуей, Едит Пиаф и Пикасо. Макар наскоро обновена, прелестно ексцентричната сграда е все още предана на култа към бика. Афиши за корида висят по стените, а в коридорите има витрини с матадорски костюми.
Състезанията с бикове се провеждат три пъти годишно, но най-големият наплив е по време на Великден. Тогава се изсипват около половин милион посетители, а на арените присъстват към 60 хил. души.
По време на неспокойните времена от Средновековието амфитеатърът не е бил само арена на борби с бикове, а се превръща в крепост с наблюдателници. Вътре в него е бил построен миниатюрен град, заобиколен от стени.
Третият опорен пункт в разходката из времето назад е раннохристиянският некропол „Лезалискан” – в превод – Елисейски полета. Красотата му е толкова завладяваща, че Данте го цитира в своя „Ад”. Алеята му от каменни саркофази е обезсмъртена едновременно от Ван Гог и неговия приятел Гоген. Именно затова не можем да се учудим, че забележителностите на града от тази и от по-късни епохи са оценени по достойнство, като 7 от тях са включени от ЮНЕСКО в листата на световното културно наследство.
Един от тези обекти е църквата „Сен Трофим”, която преди е била катедрала. Тя е друг важен представител на римската архитектура и прекрасен образец за скулптура от XII век. Изображението на Страшния съд на главния вход е типично за римското скулптурно изкуство. Храмът е реставриран с международно участие. По стените му са окачени красиви гоблени, а в галериите могат да се видят уникални резбовани колони.
Светослав Загорски
всички новини »