Румъния - календарни обичаи


09 Януари 2012 г.

 
Календарните обичаи са основна част от духовната култура в Румъния
Зимните календарни обичаи започват на 24 декември и продължават до 7 януари. Това е най-важния цикъл обичаи в румънската народна традиция наситени с много интересни ритуали и фолклорни изпълнения. Началото на зимните празници се поставя в навечерието на Коледа ( Craciun ). Както ни е известно от нашата традиция от къща на къща обикалят групи деца, а също младежи или мъже (по-рядко жени) и пожелават на стопаните здраве и плодородие, а те от своя страна го гощават. По този повод се изпълняват различни коледни песни (kolinde) със светско съдържание – мотиви от румънски балади и легенди. По-рядко с религиозен сюжет – за рождеството, за някои светжи и др. Чрез песните коледарите пожелават благосъстоянието на дома, щастие и рабирателство в семейството, големи стада на овчарите, добра реколта и др.
Най – богата на вярвания и обичаи сред румънците е вечерта срещу Нова година или вечера на св. Василий . В някои райони на страната се коледува и на тази вечер, а почти из цяла Румъния се практикува древния обичай Плугчето ( Plugosorul), който представлява пак един вид коледуване. Група от малки момчета или младежи обикалят домовете с украсено плугче или истински плуг с чанове, звънци и един специфичен народен инструмент наречен buhai и поднасят благопожелания като рецетират или пеят дълга достигаща до 500 стиха поема. В текста задължителен за обичая Плугчето последователно се описва земеделския труд свързан с отглеждането на житото – от орането, сеитба до опичането на хляб. Произходът на този обичай се търси в архаичния обичай изтегляне на първа бразда.
Новогодишната нощ е свързана с древни магически практики. През тази нощ младите хора се събират да гадаят за бъдещето. На някои места се събират само девойки да гадаят за бъдещите си съпрузи. В навечерието на Нова година се играе т.нар. Ритуален танц с маски ( глави на животни ), изпълняван от момчета или мъже. Тук можем да направим паралел с българските кукерски игри.
Друг обичай е сурвакането ( Sorcova ) в първия новогодишен ден, но е разпространен само в южните части на Румъния.
Новогодишния цикъл завършва с големия християнски празник Богоявление, когато се освещава водата в минаващата край селото река или в кладенец. Към зимния цикъл празници спадат и всички празници свързани с православния календар.

Пролетните обичаи бележат събуждането на природата и началото на земеделския труд. Те са свързани с църковния календар, но представят предхристиянски елементи. На границата между зимата и пролетта е Трифоновден, а след него са св. Харалампи и Власовден. В различните райони на Румъния св. Трифон е почитан като повелител н авълците, патрон на вредните насекоми или повелител на всичк иживотни, като им вързва устите за да не изяждат зеленчуците.
В Румъния също има обичай на 1 март родителите да вързват мартеничка на децата си. На север от Дунав мартиничката е представлявала в миналото сребърна или златан монета завързана на червен или пресукани бял и червен конец. Целта е детето да е щастливо през годината, здраво и чисто като среброто. Този обичай се пази и д однес в Румъния като всички си разменят мартеници. В Румъния баба Марта е позната като баба Докия и има различни легенди за нея. В някои части на Мунтения и като баба Марта.
Друг пролетен обичай е плугария (Plugarul), чрез който се отдава почит на първия излязал да оре селянин. Някъде се извършва обредно къпане. В Марамуреш цялото село се събира цялото село на реката където най-възрастния човек в селото измива лицето и ръцете на този който се чества. После в неговия дом се нареждат трапези със специфични ястия и вино.
Друг голам празник Гергьовден, св. Георги се счита за покровител на стадата. Ето защо дните около него са време на редица пастирски обичаи. Сред най-старите от тях е този който бележи пастирската дейност. Той е в навечерието на Гергьовден. 22 април на подготовката ет предния ден.
Този празник има и икономическо значение – тогава се избират и договарят селяните, които ще пасат заедно стадата си и ще имат обща кошара, а също и нейното местоположение. На Гергьовден първото издояване на овцете, което става към залез слънце. Издояването, отделянето на овцете от агнетата и първата пашае свързано с редица магически практики. До Гергьовден нивите трябва да бъдат засяти. В навечерието младежи гадаят за бъдещето си, мият се с утринна роса, събират билки призори и ги слагат в пояса си за да бъдат харесвани. За извършването на различни магически практики се използват предмети и е важно наличието на мълчан авода.
Неделята преди Великден е Цветница (Floriile). Тогава се ходи на черква с букетче цветя, а оттам се донасят върбови клонки (осветени). Отбелязва се и Лазаровден в обалстта Мунтения. Този обичай се изпълнява от момичета наречени лазарки. Те са на възраст от 6 до 12 години, обикалят къщи начело с една мома, облечена като булка. Изпяват монотонна песен за смърта и погребението на Лазар, след което получават от стопаните яйца и дребни монети. Облеклото на булката е бяла рокля с тел, булчински цвета на главата, а на тях воал. От това описание откриваме български обичай практикуван в село Валя Драгулуй и наричан дойла. По исторически данни във Валя Драгулуй и в близкото до него село Кяжна живеят български преселници от времето на османското владичество. Най – голяма част от тези преселници са се настанили там след руско – турските войни от 1806 – 1812 год, 1828 – 1829 год., а някои от по рано от края на 18 век. Дойла се изпълнява на Великден. В него участват две момичета на 10 – 12 годишна възраст и едно момиче на 4 -5 годишна възраст. Сътринта на Велкиден обикалят от къща на къща, като по големите пеят, а малкото момиче играе. То е облечено с булчинска рокля, було и носещо кърпа която развява по врема на играта (танца), с движения напомнящи сеене със сито. Репертоарът от песни се състои от една българска взета от цикъла на буенските песни и една румънска лазарска песен. След песента и играта домакинята дарява момичета с яйца, които се поставят в кошница. Обичаят е записан през 1884 год, а от 1820 год се практикува от румънското население. Това показва приемнственост между българската и румънската култура.
Най големият пролетен празник е Великден. От велики четвъртък или от по рано започва почистването на домовете, дворовете си и се подготвя всичко необходимо за празника. Последните дни на поста се приготвят шарените яйца и великденския обреден хляб. Църковния празник се преплита с различни народни вярвания и обичаи, при извършването на които често се пеят обредни песни. Боядисаните не само в червено яйца се разменят между близки и роднини. Смята на който не се счупи яйцето, той ще бъде по здрав през цялата година. Вярва се, че и тези които са се чукнали с яйце ще се видят на “онзи свят”. За румънеца червените яйца са много важни за празника и дори да е беден, той ги приготвя. В някои райони на страната съществува вярването, че ако спрат да се боядисват яйца, ще дойде краят на света. В тази връзка в Буковина е позната следната легенда: “Нечестивия, когато все още имал власт, поискал да бъде единствен владетел на света. За да постигне целта си трябвало най – напред да хване Господ и да го окове във вериги. За да може по лесно да го излъже и окове, направил един златен трон, който можел да се отваря и затваря и поканил Господ да се качи на този трон. Господ обаче, който знае всички разбрал хитростта на Дявола и му казал да се качи той най напред и да ме покаже какво да прави. Дяволът който нищо не подозирал не чакал да му се повтори, като си мислил че вече е постигнал целта си, се качил и ето че вратите на трона се отворили и той останал хванат там. Като видял че е излъган започнал да се вайка и запитал господ кога ще се отърве от тази клопка, а Господ отговорил: когато жените престанат да правят козунак и червени яйца”.
Друг пролетен обичай позната по цялата територия на Румъния и вероятно с много по стари традиции е calus (конче), който се практикява към края на пролетта, а в някои райони по рано между Коледа и Богоявление. Основен в него е специфичния танц изпълняван от дружина момци – кълушари (7-11 броя) предвождани от избран от тях Ватаф т. е. с организация като на нашите русалски дружини. Кълушарите в миналото са се обличали като жени, а в наши дни носят празнична селска носия. Важен елемент от обичая е знамето – дълаг прът на върха на който е закачена кърпа и растания (пелин и чесън) имащи според народните вярвания чудотворни лечебни свойства. Знамето е изработено със специален ритуал, а след това се носи от член на дружината като се внимава да не падне по време на танца, защото се вярва че това ще донесе голямо нещастие. В миналото кълушарите са изпълнявали над сто различни танца, а да днес са запазени значително по малко.

Летни и есенни обичаи.
Летния цикъл празници е звързан преди всичко с обичаи предпазващи реколтата от загиване преди всичко поради суша. Обичая Paparuda е земеделски и водата е много важен елемент в него. Извършва се по време на суша. Paparuda е с много древна история и е познат в целия Балкански полуостров. Изпълнява се най-често от девойки едно от които покрита цялата с зелени клонки и листа. Те обикалят селото, влизат във всеки двор, където пеят песен – молба за дъжд, пляскат с ръце, а момичето Paparuda танцува докато стопаните го пръскат с вода. Накрая девойките получават дарове от всяка къща. По същност този обичай представлява имитативна магия (имитира се дъжд), а също така има и религиозен елемент (в изпълняваната песен се отправя молба към Бога за дъжд). Основната му функция е да измоли дъжд и плодородие. Той е почти идентичен с българския обичай Пеперуда.
Друг подобен обичай в румънската народна практика е Caloianul аналогичен на българския обичай Герман. Интересното при него е че е разпространен на юг и на север от Дунав, тъй като в България се практикува на север от Стара планина. В по стари времена сред румънците този обичай е имал доста по широк ареал на разпространение и има точно определена дата например на третия вторник или четвъртък след Великден. По късно обичаят е започнал да се изпълнява по време на суша за измолване на дъжд. Действиято които се правят по време на обичая са идентични с тези които се правят на българския Герман. Според румънските етнографи Caloianul е древен обичай, посветен на бога на растителността и природата.
В традиционния румънски календар обичаите свързани с прибирането на реколтата също имат важно значение. На практика те отбелязват началото и края на един много важен за земеделието производствен цикъл. В румънската обредна практика такива обичаи са Dragaica u Cununa (венец). Първият се извършва, когато узрява зърното. Всички девойки от няколко села се събират и избират най хубавата от тях, която наричат Драгайка. Водят я по нивите тържествено, окичват я с кърпи и венец от житни класове и дават ключовете от хамбарите. Така обикалят всички околни села, като пеят и танцуват. Драгайка се връща в къщи тичайки с протегнати ръце и развети от вятъра кърпи, сякаш лети. Всяка девойка с радост участва в обичая, въпреки че съществува забрана три години след това да не се жени. Днес този обичай е запазен в Мунтения и Молдова, но румънските учени смятат обичая Sinziene (Еньовден) за идентичен с него. Драгайка е остатък от антична практика за измолване на божествата да пазят нивите. По – късно е преплетен с христианския празник на рождението на св. Йоан кръстител. На този ден жените се къпят с роса, в река, децата се пръскат с вода, събират се билки, бае се за любов.

Другият обичай е свързан с прибирането на реколтата. Според архаичното мислене душата на житото се крие в последните класове. Ето защо на тях се обръща особено внимание. Краят на жътвата се отбелязва със специален ритуал. За да бъде опазена душата на житото последните класове се оставят неожънати за да е богата земята. Смята се че те запазват силата на растителността и земята. В по-късен етап се ожънват и се занасят в къщи във вида на ритуален предмет – венец, кръст и др. Това отнасяне до къщата е много тържествено. По пътя цялата свита е пръскана с вода. Шествието свършва с предаването на венеца на стопанина на нивата, които прави угощение по време на което се пеят специални песни през различни етапи.
Румънския народен календар включва още мног опразници, всеки отбелязван с отделен ритуал и свързан с различни народни вярвания. В хода на времето някои от тях са се загубили или променили или са стеснили ареала си на разпространение.

всички новини »

Абонирайте се безплатно и ще намерите най-атрактивните ни оферти в пощенската си кутия
ОТСТЪПКИ
ОТСТЪПКИ ЗА РЕДОВНИ КЛИЕНТИ

*За директни клиенти, пътували минимум три пъти с Булкомтур!

АВТОБУСНИ ЕКСКУРЗИИ – 4 %
АВТОБУСНО-САМОЛЕТНИ ЕКСКУРЗИИ – 3 %
САМОЛЕТНИ ЕКСКУРЗИИ – 2 %

 

Правата на собственост и правата на интелектуалната собственост върху всякакви изображения, снимки, анимации, видео, аудио, музика, текст и "аплети", вградени в продуктите на дружеството са собственост на дружеството или на неговите доставчици. Продуктите са обект на закрила на авторското и сродно право съгласно националното и международно законодателство в областта на закрилата на интелектуалната собственост.Достъпът или употребата на същите от страна на краен потребител не води до придобиването от страна на крайния потребител на право на собственост върху тези продукти или каквито и да е други права на интелектуална собственост. За удобство в този сайт може да се съдържат връзки към уебсайтове на трети страни. Тези сайтове не са под контрола на дружеството и то не носи отговорност за верността на съдържанието им и за начина на уреждане на интелектуалната собственост в същите.