Арл - скритата перла на Прованс


17 Януари 2017 г.
Прованс безспорно е най-красивата провинция във Франция. Слънцето и безбрежните поля, оцветени в лилаво от дъхавата лавандула и озвучени от жуженето на щурците, се считат за родно място на импресионизма. И в момента, ако се разходите из Прованс, непрекъснато ще имате усещането, че всъщност сте част от картина на Винсент ван Гог.
То ще се засили веднага след влизането ви в Арл – бившата провансалска столица, която е и най-старият град в областта. Той е на 1950 км с кола от София и на около 80 км от пристанището на Марсилия.
Тук почти всичко е подчинено на Ван Гог и на щурците. Огромни гипсови отливки на насекомото се лепят по фасадите на къщите за щастие, а фигурки от всякакъв калибър, произход и по всеки джоб се продават на сергиите. Тук даже цяла улица е кръстена на него – „Пътят на щурците”.
Първа спирка на всички туристи обаче е кафенето на Ван Гог. В него творецът е отсядал почти всеки ден от двугодишния си престой в Арл. На пръв поглед това е едно обикновено заведение, но да си поръчаш чаша пастис там, където е седял великият художник, безспорно си е изживяване.
Ван Гог се мести в Арл на 21 февруари 1888 г., където създава над 300 картини и рисунки. Много от най-известните му произведения са завършени в Арл, включително „Нощното кафе”, „Жълтата стая” и, разбира се – „Арлезианката”. Последната е портрет на собственичката на кафенето мадам Жину. През 2006 г. произведението бе продадено на търг за 40 млн. долара. В Арл здравето на твореца се влошава и той си отрязва ухото. Впоследствие е преместен в лечебно заведение до града. Някогашната болница приют, където се е лекувал Ван Гог и чийто двор художникът увековечава в картината си „Градината на болницата в Арл”, сега също е част от туристическия маршрут.
Арлезианката е възпята в пиеса и от големия писател на Прованс Алфонс Доде, а след това произведението му е претворено във великолепна опера, композирана от Жорж Бизе. Красотата на местните жени се оценява и в момента. Кристиан Лакроа постоянно търси вдъхновение в този град. Негов бутик има в центъра на селището.
Естествено Арл не се изчерпва само с Ван Гог и красивите жени. Това е град, пропит с история и забележителности, които датират още от римско време. Той  е основан през VI век пр.н.е. от гърците под името Телине. През първото столетие преди новата ера Юлий Цезар завладява Марсилия и превръща Арл в римска колония. Със скоростни темпове тя става един от главните градове в района и важен търговски център. През цялото време Арл извлича доста ползи от стратегическото си положение на река Рона, която от незапомнени времена е известен търговски път във Франция. Градът достига своя връх през IV и V век, когато там често се разполагат римските императори по време на военни походи.
През Средновековието той изживява години на върховен разцвет, в които е част от самостоятелна държава и има огромно влияние в цял Прованс. През 855 г. градът става столица на франкското кралство Арл, което включва Бургундия и част от Прованс. За съжаление през годините той винаги е бил в неравна битка с Марсилия и в крайна сметка постепенно е включен в Кралство Франция. През 1378 г. свещеният римски император Карл IV присъединява остатъците от Кралство Арл към френския дофин. Така то престава да съществува дори на хартия.
Архитектурата на града и до ден днешен е напълно подвластна на историята му. Разходката из тесните калдъръмени улички в началото те кара да се чувстваш като във всяко друго селище, съхранено от Средновековието във Франция. Оказва се обаче, че Арл е доста по-различен и всъщност по-близък до Испания. Тук къщите са много бели, а дървените капаци са в ярки цветове, като преобладават морскосиньото и розовото. Така тесните на пръв поглед каменни улици получават един необясним простор. Цветните капаци привличат милиони почитатели на фотографията. Всяка година в града се провежда фотографски фестивал. Това не е случайно, защото в Арл се намира и френското национално училище по това изкуство.
Движейки се по красивите тесни улички, някак неусетно всеки дошъл в Арл спира пред величествения амфитеатър, останал още от римско време. В селището има най-много съхранени паметници от римската епоха (след Рим, разбира се). Но факт е, че 20 века по-късно два от тях още функционират по предназначение – амфитеатърът и днес побира около 12 хил. зрители, а разположеният недалеч античен театър и до ден днешен е лятна сцена за фолклорни веселия и церемонии.
В него се организират много интересни събития, като например борбите с бикове и надбягванията с колесници на римската арена, наречена Ле-з-Арен.
Коридата обаче доста се различава от испанската. Съществува местен провансалски стил на бикоборство. При него бикът не се умъртвява. По-скоро група атлетични бикоборци се опитват да откъснат част от рогата на животното, без да бъдат наранени. Като отклонение от испанския стил mise-a-mort в Арл биковете са обект на почит и благоговение и вниманието е съсредоточено върху изяществото и спектакъла на коридата.
В книгата за гости на забележителния грандхотел „Нор Пиню“ могат да се видят подписите на Хемингуей, Едит Пиаф и Пикасо. Макар наскоро обновена, прелестно ексцентричната сграда е все още предана на култа към бика. Афиши за корида висят по стените, а в коридорите има витрини с матадорски костюми.
Състезанията с бикове се провеждат три пъти годишно, но най-големият наплив е по време на Великден. Тогава се изсипват около половин милион посетители, а на арените присъстват към 60 хил. души.
По време на неспокойните времена от Средновековието амфитеатърът не е бил само арена на борби с бикове, а се превръща в крепост с наблюдателници. Вътре в него е бил построен миниатюрен град, заобиколен от стени.
Третият опорен пункт в разходката из времето назад е раннохристиянският некропол „Лезалискан” – в превод – Елисейски полета. Красотата му е толкова завладяваща, че Данте го цитира в своя „Ад”. Алеята му от каменни саркофази е обезсмъртена едновременно от Ван Гог и неговия приятел Гоген. Именно затова не можем да се учудим, че забележителностите на града от тази и от по-късни епохи са оценени по достойнство, като 7 от тях са включени от ­ЮНЕСКО в листата на световното културно наследство.
Един от тези обекти е църквата „Сен Трофим”, която преди е била катедрала. Тя е друг важен представител на римската архитектура и прекрасен образец за скулптура от XII век. Изображението на Страшния съд на главния вход е типично за римското скулптурно изкуство. Храмът е реставриран с международно участие. По стените му са окачени красиви гоблени, а в галериите могат да се видят уникални резбовани колони.
Светослав Загорски

всички новини »

Абонирайте се безплатно и ще намерите най-атрактивните ни оферти в пощенската си кутия
ОТСТЪПКИ
ОТСТЪПКИ ЗА РЕДОВНИ КЛИЕНТИ

*За директни клиенти, пътували минимум три пъти с Булкомтур!

АВТОБУСНИ ЕКСКУРЗИИ – 4 %
АВТОБУСНО-САМОЛЕТНИ ЕКСКУРЗИИ – 3 %
САМОЛЕТНИ ЕКСКУРЗИИ – 2 %

 

Правата на собственост и правата на интелектуалната собственост върху всякакви изображения, снимки, анимации, видео, аудио, музика, текст и "аплети", вградени в продуктите на дружеството са собственост на дружеството или на неговите доставчици. Продуктите са обект на закрила на авторското и сродно право съгласно националното и международно законодателство в областта на закрилата на интелектуалната собственост.Достъпът или употребата на същите от страна на краен потребител не води до придобиването от страна на крайния потребител на право на собственост върху тези продукти или каквито и да е други права на интелектуална собственост. За удобство в този сайт може да се съдържат връзки към уебсайтове на трети страни. Тези сайтове не са под контрола на дружеството и то не носи отговорност за верността на съдържанието им и за начина на уреждане на интелектуалната собственост в същите.